,,Държиш с трите пръста... Да, точно, с безименния подпираш... Не, не така, чакай". Докато Албена изрече последните думи, злополучното мариновано чесънче вече се е изтъркулило между пръчиците и пада между няколко резена кимчи. Слушам с едно ухо импровизирания урок по корейски кулинарен етикет, а вниманието ми е насочено изцяло към ароматните късчета свинско, които цвърчат … Нататък На юг от 38-ия паралел